Автобусът се движи бавно в гъстата мъгла и дъждът вали изобилно. Почти всички са задрямали. На границата с Македония слизаме от автобуса за проверка на паспорти и карти с надеждата, че нямаме глоби от Кат. Екскурзоводът ни се казва Благой, защото е роден на Благовец, родил се с името си, македонец от Охрид. Говори емоционално както ни е присъщо на нас хората от Балканския полуостров. В Македония дъждът спира и навън е светло. На границата с Косово даже се прокрадва слънце иззад облаците. Пролет е и зелено и свежо. Благой ни разказва за след социалистическия период, за продажба на ресурси за нищожни цени, чувства, които и ние познаваме добре. На границата с Албания не ни поискаха паспортите и така влязохме в тази удивителна държава. Историята на Албания е интересна. Наследници на древните илири те са постигнали разцвет по времето на Скендербег, техен национален герой. Неговата биография до голяма степен разкрива уникалността на тази нация, албанска или още наричана арнаутска. В Албания мирно съжителстват мюсюлмани, православни християни, католици.

Това съжителство е довело и до уникални традиции и обичаи, както християнски така и мюсюлмански. Бурнешите са жени, които приемат ролята на мъж в семейството поради липса на момче наследник или за да бъдат чути. Те се обличат и държат като мъже, като приемат да останат девствени завинаги. Този обичай вече не се практикува, но последните бурнеши са живи, за да разкажат своята история. Албания е страната с най- много бункери в света, поради страховете на Енвер Ходжа от неговите съседни държави. Попадаме в огромно задръстване и Благой ни разказва за невероятния икономически подем на Албания в последните години. Пътищата все още са предизвикателство и не могат да поемат огромния трафик от автомобили. Пристигаме и се настаняваме в хотел в курортната част на Дурас. Бързам да видя къде се намираме, макар че слънцето вече залязва. Огромна пясъчна ивица се разкрива пред погледа ми. Морето е спокойно и неговата безкрайност радва очите ми, уморени от дългия път. Вечерята е вкусна, опитваме и албанско бяло вино, много приятен комплимент към храната. Умората се поразтоварва от раменете ни, но и бързо ни изпраща по стаите за почивка.