Жега е, а аз вървя по сенките и от време на време влизам в някои от бутиците в квартала с цел да поразгледам последните дизайнерски решения характерни за Ибиса, а и да се поразхладя. На един от тях с широко отворени врати и много красиво оформени витрини се сблъсквам на вратата с продавачката, която ми казва нещо на испански. Отговарям на английски, че не съм разбрала и тя веднага превключва на международния език. Приятелски ми казва, че отива до капанчето наблизо да си вземе едно кафе, но аз да си влизам и разглеждам. Удивена, но и примамена от хладината идваща отвътре влизам.

Мисля си, с какво ли съм заслужила това доверие, може би вътре има камери все пак. Докато си разглеждам ефирните, небрежно елегантни тоалети, характерни за островите тук, вътре влиза един мъж и се запътва към мъжката секция. Поне не съм сама вътре. Попивам атмосферата с всички сетива, защото освен приятно хладно, вътре ухае ненатрапчиво на много приятен парфюм,а очите ми се наслаждават на елегантната хубост по манекените и закачалките. След около 5, 6 минути се връща и продавачката с кафето. Не ме попита дали съм харесала или искам да купя нещо, но ми предложи чаша Cava. Ами аз не знам, какво е това, така че отлконявам любезно поканата за може би утре, сбогувам се и излизам от бутика. На следващия сенчест ъгъл отварям чичо Гугъл и го питам, какво е Cava? Той бързо ме информира, че това е испанско шампанско. Наздраве за хладните бутици и любезните продавачки. 🥂