Днес обявявам ден за разходка без цел, но с посока -неизследваната от мен част на Санта Еулария. Подминавам модерните хотели и и кафета само за вегетарианци. Оставям се на пътеката да ме доведе до моста на влюбените.Виждайки катинарчета заключили любовни клетви и вричания , разбирам, че не съм се изгубила.Мостът води до озеленен парк, изглеждащ ми като оазис, защото жегите вече се усещат. След кратка почивка продължавам напред. Пътят ме води до почивни комплекси, целите в бяло, разчитащи на зелената растителност, цветните буганвелии и синият морски цвят за украса. Архитектурно те са съвременният вариант на финка, испанска селска къща с дървена дограма, каменни основи, зидове или целите от камък с плоски покриви. Те са прохладни през лятото и топли през зимата. Вървейки откривам непозната за мен плажна ивица, която е доста скалиста. Виждам знак на испански с куче и си мисля, че вероятно е забранено за кучета. Да, ама не. Точно обратното. Тази плажна ивица е за хора с домашни любимци. Разбрах най- после защо на моя плаж никога не се появяват хора с кучета. Те си имат обширна собствена. Продължавам покрай белите комплекси и се чудя как да се скрия от жегата. Пътят ме отвежда до малък супермаркет. Има основни неща, пекарна, плодове и зеленчуци и най- важното сенчести маси 😊.  Оазис. Купувам си вода и вече хидратирана се оглеждам. Плажни принадлежности разбира се, но и цели четири стенда за вестници, списания и картички. Не мога да си спомня откога не съм писала и изпращала истинска картичка. Може и да изпратя една, заради онази забравена емоция. Няколко души си купуват вестници като в добрите стари времена. На улицата е паркиран черен кабрио, но не виждам марката. По- впечатляваща от колата е хипарката, която сваля багажа си сръчно и чевръсто. След това решава да седне и тя. Единствена свободна маса е затрупана с чашите на предишните клиенти. Без колебание ги събра и занесе вътре. Взе си храна и кафе, усмихна се минавайки покрай мен и спокойно и уверено си хапна. После се метна на кабриото и отпраши по пътя си. Роклята и е със силно изрязан гръб и поскъсана тук там. Но цялостното впечатление е грациозна и силна. А аз продължавам да се чувствам попаднала някъде назад във времето, когато си купувахме вестници и списания и изпращахме картички. И това ми харесва толкова, че дори и жегата превърнала се в мараня вече не ме притеснява. След кафе и още една вода поемам обратно. Много заведения вече сервират обяд и приятна музика се лее отвсякъде за допълнение към изстуденото вино и леката морска храна. Така се връщам от миналото в ритъма на деня и мисълта ми ме отвежда към едно мое лично открие, розе Bach. Първата глътка която отпивам е като коприна, лека и ефирна, а втората си е триумф на сетивата. Леката храна, морска или не само допълва усещането. Морето с безкрайната си синева радва очите, на които не им омръзва да го съзерцават. Е, както се видя аз обичам виното и му се наслаждавам. Наздраве за хубавите мигове🥂