Днес слънцето е малко по – щадящо и по мое мнение е подходящо за разходка до столицата на Ибиса. Островът се състои три градчета и множество селца, всички богати на характер. Със снаха ми, се качваме на автобуса от нашето градче и след около 30 минути сме в столицата. Аз лично винаги съм намирала много общи неща между Ибиса и Пловдив, и на двете места любимо място за мен е стария град. Впечатляваща е лекотата с която те отнасят назад във времето. Но температурите се покачват и решаваме, че подножието на древната крепост е подходящо за лек обяд и почивка. Живописните улички украсени с красиви бугенвилии ни отвеждат в едно заведение, където според снаха ми правят много вкусни киши и тостади с леки салатки. Доста е пълно, но откриваме една свободна маса. Снаха ми ме пита дали имам скенер на телефона си, защото това е вариантът да разгледаме менюто, заради пандемията не са разрешени хартиени носители. А аз не съм го използвала този скенер, не знам от кога. Та след 5,6 минути ми стана ясно, че не мога да се справя. Тогава тя сложи очерователната си усмивка и обясни на сервитьора проблема ни. Той намери решение, ще ни даде менюто на хартиен носител, но трябва да го разгледаме под масата, тайничко. И така се сдобихме с обед. Докато чакахме поръчката си на съседната маса се настани едно хипи, на доста зряла възраст. Всъщност този остров се води откритие на хипитата, които намерили подслон за комуните си. Той достолепно извади вестник и от множеството висулки на врата му отдели една, от която освободи химикал. Започна спокойно да си решава кръстословица без да си поръчва нищо. Тук не е позволено да се пуши дори навън в заведенията. Решението за пушачите е да си вземат цигарата, да се отдалечат на метър разстояние и да си я изпушат.

Логиката е, че ако се пуши на масата в заведението, отговорността за глобата е за собственика, на метър разстояние същата е за пушача.

В един момент той си запали цигарата и се отдалечи.

Докато пушеше се появи и собственикът, погледна масата с вестника и се запита къде ли в хипито, но го видя и отмина, без грам да се ядоса на заетата без консумация маса.Тук наоколо по сандали и по къси панталони се рахождат доста международни пари, съответно седят и по заведения като това, но никой не закачи стария хипар. Той е част от тяхана история и колорит, а те очевидно оценят това.

Дойдоха и нашите киши и се оказаха толкова вкусни, колкото ме уверяваше снаха ми.