Събуждат ни гларусите и шумът от вълните на морето. Всичко за плажа е приготвено и след закуска поемаме. Днес морето е решило да показва характер. Вълните са високи и се разбиват пенливо в брега. Потапяме се в солената, развълнувана пяна и се опитваме да влезем в неговия ритъм, понякога успешно,друг път не .А после уморени сядаме на топлия пясък. Плажът се пълни бързо. До нас забива колче интересна двойка на средна възраст. За колчето завързват каишката на едричък ротвайлер. Той явно е свикнал и спокойно ляга на плажната кърпа между тях двамата. Група деца си правят пясъчен замък. Две упорито се трудят. Към тях се присъединява малка, около три годишна балерина. Участва, но от време на време се отдалечава повдига се на пръсти и прави балетни фигури.Разрваря ръце и си говори с морето. Майка с три деца ги подрежда в редичка и маже неуморно слънцезащитен крем. Слънцето напича и ни подтиква да потърсим отново хладината на морето. На обед, плажът пооредява от хора и чадъри. Време е и за нас да си ходим. Имаме си и гостенка от Южна Африка, която дори е приготвила разни вкусотии за обед. Тя е с нас за три дни само и ние правим опит да поберем в тях всичко, което знаем за Ахтопол. Поемаме покрай останките от древната, крепостна стена, опасвала града , за да го предпази от пиратите. Историята му датира от преди 5000 г. пр. Хр. Бил е тракийско, крайбрежно селище, византийско, българско по времето на хан Крум, османско и след Балканските войни отново българско. От древността ни връщат в съвремието малките семейни заведения по пътя ни. Те са осветени и се оглеждат в морето. Чува се предимно българска и руска реч. Стигаме и до нашето кафе, където се отбиваме за питие. Ние и другите гости съзерцаваме морето и се опиваме от неговата необятност. Продължаваме по пътеката около морето, подминавайки още осветени, малки и не толкова малки ресторантчета. Стигаме до гръцкото училище, днес изложбена площ за млади скулптури. Малката, схлупена сякаш църква “Възнесение Господне”, построена 1776г ни посреща с аромат на смокини и усещане за святост. На скамейката пред църквата посядаме за кратка почивка с поглед към морето.Наоколо щракат фотоапарати и всякакви фотографски устройства, опитващи да уловят мига. Пътеката свършва на централната улица, осветена и шумна от човешка глъчка. Разговорите ни продължават до късно, минало, настояще и бъдеще се сливат.