В този необичайно топъл зимен ден бяхме седнали с приятели по на чаша ефирно Розе в прочутата винарна “Мишел” в близост до Кейп Таун. Имах повод да почерпя, беше рождения ми ден, 22 август. 

  Розето в чашите променяше цвета си следвайки светлината на есенно- зимното слънце. Поръчах от прочутите им плата с прясно изпечени с хрупкава коричка хлебчета, топчета ароматно масло, плодове, местните сирена Бри, камембер, синьо и гауда, и деликатесните  меса. Докато ги очаквахме, разговорът ни пое към  темата за парите. В разгара на нашия словесен дебат към нас се приближи мъж на около 70 години с горда осанка. 

–  Добре дошли в “Мишел”, нашата фамилна винарна. Днес празнуваме 300 години от пристигането ни тук. 

Последваха искрени поздравления от наша страна. 

– Аз обожавам вашите вина – споделих аз с г-н Роше. 

Първата бутилка Розе Пинотаж от  “Мишел”, получих като подарък от моите приятели, дизайнери. Те си бяха поиграли и бяха променили оригиналния им етикет с моето име. Когато ми подариха бутилката вино, аз просто благодарих и я поставих при другите подаръци, но те настояха да видя името на етикета. Вино “Teodora”- прочетох аз и почти повярвах, че има такова, докато не видях годината, моята рождена година и прозрях истината. Етикетът отзад на бутилката казваше, че гроздето е отгледано в плодородните земи на България. 

Виното и историите около него бяха станали моя страст още при пристигането ми в ЮАР и те знаеха това. 

– Г-н Роше, ако не се лъжа- продължих аз, приемайки кимането с глава за съгласие –  ще ни бъде изключително приятно да се присъедините към нас. 

– С удоволствие – отговори той, отдавна съм предал бизнеса на младите. Дъщеря ми е цигулар и често организира концерти тук, а синът и снахата се грижат за всичко останало. А вие на какъв език, говорехте преди малко? 

– Български език, ако сте чували- намеси се Кейт, моя приятелка и съседка, докато г- н Роше придърпваше стола си към масата от масивно  дърво. 

Седнал удобно той продължи: 

– А каква беше темата на вашия разгорещен разговор? 

– Една мисъл на Спиноза, че качеството на парите се измерва с тяхното количество. 

– Вие  имате ли мнение по този въпрос? – попитах аз. 

– Позволете ми  първо да  ви почерпя по повод нашия празник с една бутилка 10- годишно вино от селекцията ни Шираз. А ако желаете, мога да ви разкажа историята на моето семейство. 

– Моля Ви – почти в хор отговорихме ние. 

Беше рядък шанс да чуеш историята от наследник на този прочут френски род. 

Г-н Роше повика сервитьорa и поръча бутилката от резерва. Настани се удобно и започна разказа си. 

– На същия този 22 август 1573 година, тук акостира един от няколкото кораба, спасили френските хугеноти от преследване и жестока смърт с моят пра- пра- дядо  на борда. Това е времето на царуването на Франсоа II, на кралицата- майка Катерина Медичи и фамилията на херцозите Дьо Гиз.  Този съюз се почувствал силно застрашен от нарастващото влияние на френските хугеноти, което довело да издаването на един едикт- парламентът да осъжда на смърт всички хугеноти, лютерани или калвинисти, както още ги наричали и да ги лишава от цялото им имущество. – Може би сте чували за Вартоломеевата нощ на 23 срещу 24 август 1572г и избиването хиляди хугеноти? 

– Даа – часовете по история  освежиха услужливо паметта ми. 

– В моите вени тече кръвта или по- точно виното на моите предци. Във виното има истина и история, защото няма как да излъжеш природата. 

Г-н Роше отпи бавно глътка от виното, наслади и се и продължи:

– В една знойна августовска нощ от двореца на маркиз Дьо Сент Роше се изплъзват сенките на двама мъже с пътнически сандъци в ръце. Под лунната светлина,  тихомълком те се насочват към конюшните, където ги очаква каретата на маркиза. Кочияшът поема сандъка с едната си ръка, а с другата успокоява разтревожените коне. Вторият мъж, личният слуга на маркиза, сам поставя багажа си и помага на господаря си да се качи, след което сяда до кочияша. Там в дъното на тези сандъци се намирали присадките от характерното за района пино ноар, покрити с мокри листа, за да издържат дългия път до нос Добра Надежда.  Вече два кораба били отплавали след кървавата сеч в Париж в деня на св. Вартоломей. Кралят и папата публично одобрили убийството на адмирал Колини, разсичането на трупа му на отделни части и разхвърлянето им в различни части на Париж. Освен него загинали  хиляди благородници и не само,  но и повярвали в идеите на хугенотите.  Моят прародител макар и кръстен в католическата вяра, често си задавал въпроси като: “как една индулгенция може да опрости смъртен грях?” Новото учение на Лутер и Калвин започнало да привлича все повече привърженици от френското благородническо съсловие.  Една година след това трагично събитие кралските войски се насочили към Прованс.  Прочутите провансалски лозя  станали обект на завист даже в кралския двор. 

Не преувеличавам, когато казвам, че в моите вени тече не кръв, а вино и се предава през поколенията.  В тази глътка Шираз се усеща знойно лято, аромата на узряло грозде, примесен с билки и споменът за Прованс е запечатан в него. 

Освен ценните лози в сандъка на прадядо ми били и наследените от майка му бижута, рубинената огърлица и обеци, както и пръстена с  изваяни лозови листа и голям син сапфир, уловил цвета на Провансалското синьо небе, изработени от прочутия златар мосю Жуенвил. 

Днес тези бижута са у моята дъщеря, а пръстенът е на ръката на снаха ми. 

Според мен, парите са идея, въпреки материалното им измерение и количеството им зависи от качеството на тази идея –  завърши разказа си г-н Роше. 

– За Ваше здраве госпожо!