Събуди се рано, не че успя да спи добре тази вечер. Някаква празнота се беше настанила в нея и знаеше, че скоро няма да си отиде. Студеният душ успя да я освежи и когато усети хладината на черната непретенциозна рокля  по тялото си, се почувства готова да посрещне деня. 

Днес щяха да изпратят мистър Хигингс към  вечния му дом. Всичко беше организирала вече –  свещеникът, погребалното бюро. Малката бутикова винарна на мистър Хигингс  щеше да предостави напитки и храна на опечалените след погребението. Всичко много стилно и скъпо, най- доброто за мистър Хигингс. 

Беше тичала вчера цял ден по организацията на погребението, но разбира се последна дума имаха бившата му съпруга и синовете му. Не ги беше виждала последните десет години, освен по страниците на жълтите списания. Съпругата- бившата, с най- новия си любимец на яхта или парти. Синовете му-  много различни от него. Най- големият –  Джеймс беше известен със залаганията по хиподрумите в най- различни точки на света. Последния път беше замесен в история с измама, май конят беше получил допинг или пък беше жокеят, вече не си спомняше. Вторият –  Анди беше решил да гради империя в имотния бизнес. Понякога печелеше, но по- често губеше пари. Най- младият – Андрю се беше загубил в света на наркотиците на богатите, най- често кокаин. За него хрониките отразяваха периодите му в и извън рехабилитационните клиники. 

Вчера всички се върнаха в имението на мистър Хигингс след около десет години.  Черният мерцедес, за който от години се грижеше Били, чернокожият шофьор,  ги докара от летището.  Г-жа Аманда първа слезе от колата.

– Добър вечер Голда, надявам се,  че стаите в западното крило са подготвени за мен и синовете ми – железните нотки в тона и припомниха годините, когато Аманда беше господарката в този дом. 

-Да госпожо, вашето сатенено спално бельо е застлано. Утре се очаква да бъде тежък ден за цялото семейство- направи опит да предложи съчувствие на опечаленото семейство. 

Момчетата я поздравиха със:

-Здравей, Голда! Как си? В колко часа е вечерята?

Били пое куфара на госпожата и тръгна към западното крило. Градинарят  Кирион също дойде да помогне, поемайки багажа на младите господа. Роза, която вече двадесет години се грижеше за чистотата в този дом, след като г-н Хигингс я беше спасил от улицата, ненужно беше сложила стъкления чайник. 

-За госпожата чаша розе от резерва във винарната на мистър Хигингс, а за момчетата от десетгодишното ирландско  уиски.  – Познаваше вкусовете им отлично. 

След вечерята, всички се прибраха по стаите си. Голда се чувстваше уморена, но и благодарна, защото не позволяваше на скръбта ѝ да я повали. Беше си отишъл последният рицар на земята, най- добрият човек, когото познаваше, мъжът, който я научи на толкова много неща- любов, стил и красота. Беше я посветил и в красотата на изкуството. Обичаше го много отдавна, не че в началото, когато го срещна за пръв път нещата се случиха гладко. Имаше характер и то от нелесните, вероятно, защото се беше изградил сам- себе си и своята империя. Все пак беше един от най- влиятелните мъже в Африка и един от най- богатите. Никога не се беше интересувала от парите му, но уважаваше уменията му в бизнеса, които го бяха превърнали в това което, беше. Предостави ѝ малка къща в имението, където да се приюти с петте си деца, след като Роберт я напусна. 

  Помнеше ужаса, когато осъзна, че беше сама с пет деца. Работеше като медицинска сестра, когато се запозна с Роберт. Беше обаятелен и чаровен. Чакаше я след смяна в болницата и я водеше на вечеря или обяд. Попадна под обаянието му и се омъжи за него. Някъде след раждането на второто им дете обаянието му отстъпи място на разочарованието от лекомислието му. Захващаше се с много и различни бизнеси, всички с огромни очаквания, които действителността бързо опровергаваше. Когато парите от нейната зестра привършиха, той реши, че проблемът е в Израел, тяхната родина.  Една вечер се прибра със самолетни билети за Южна Африка. Беше взел решението без дори да я попита. Дълго я убеждава, колко щастливи ще бъдат в Кейп Таун, какво прекрасно бъдеще очаква и тях и децата им, колко по- лесно се живее и прави бизнес в Африка. 

Само след една година, в която похарчи до стотинка всички спестявания, които тя бе успяла да направи, той я напусна.  Добре, че се запозна със съседите, възрастна двойка от Израел, които се бяха установили тук отдавна. Те  ѝ протегнаха ръка. Познаваха г- н Хигингс отдавна. Бяха съседи и знаеха, че при него трудно се задържа икономка, заради сприхавия му характер. Строго отстояваше принципите си както у дома, така  и в бизнеса си. 

Когато го срещна за пръв път, той беше в разцвета на своите шейсет години, висок, слаб, с непокорно буйна коса. Прие я в кабинета си, седнал зад бюрото от масивно дърво. Подаде ѝ ръка и я покани да седне. Голда седна на ръба на кожения диван и зачака въпросите му. Беше си написала автобиография, която той бегло погледна. 

– За мен най- важна е вашата лоялност към мен и хората в моя дом. Вашите задължения са да координирате всички, от градинаря до чистачката. В кухнята са всички телефони на фирмите за услуги, които ползваме. Може да се нанесете утре в къщата, предназначена за иконом в моето имение. Ще разполагате с дебитна карта за всички необходими разходи по дома и поддръжката му. Често  отсъствам, поради бизнес  пътуванията си и ще трябва да разчитам твърде много на вас. – гласът му беше отривист, съответстващ на  темперамента, който излъчваше. 

 – Имате ли  въпроси? – погледна я прямо в очите той. 

– Не съм сигурна дали разбрахте, че съм майка на пет деца? Това, което мога да ви уверя, че по отношение на моята лоялност, можете да бъдете спокоен.

 – Да разбира се, знам това от моите съседи. Ще се погрижите да ги запишете в близкото училище, а шофьорът ми Били ще подсигури транспортирането им до там и обратно.- Думите му обвити в мъгла, стигаха до нея със закъснение. 

– Не мога да си позволя училище в този квартал – се чу да казва. 

– Това е моя грижа, направил съм твърде много финансово за това училище, убеден съм, че ще приемат децата ви безплатно. 

Така и стана, всичките ѝ пет деца получиха отлично образование. Най- големите Моше и Исак създадоха успешен търговски бизнес, а дъщерите ѝ и най- малкият ѝ син все още учеха в университета в Стеленбош. 

От този ден изминаха почти двайсет години. Последните пет той беше трудно подвижен, след преживян инсулт. Трудно беше да вижда всекидневната му борба със собственото му тяло- трудна и неравна битка между силния му дух и ограниченията на тялото. Вече разчиташе твърде много на нея и групата от доверени хора, които през годините бяха доказали лоялността си в много житейски и бизнес битки. Тайно се надяваше синовете му да го посетят, да им предаде опита и уменията си. Уви, под влияние на  майка си, те бяха толкова заети със себе си, че освен празничните телефонни обаждания, нямаше и помен от тях наоколо. Откриха любовта той и тя, двама самотници след една принудителна бизнес вечеря, на която неговата партньорка не можа да го придружи. Учуди я с предложението си и въпреки че през годините си беше извоювала правото да му се противопоставя, този път се съгласи да го придружи. Познаваше доста от партньорите му от посещенията им в имението и се беше се научила как да общува с тях. Работата ѝ беше да организира всички и всичко в този дом. Прислугата и фирмите за услуги я познаваха и знаеха, че тя ще изисква най- доброто от тях и затова се стараеха. 

– Нямам подходяща рокля за бизнес вечеря, мистър Хигингс, това е много кратко предизвестие за такова събитие. Не мога да ви придружа- се чу да казва. 

– Не съм чувал по- неумело оправдание. Разполагате с дебитна карта за разходи. Вървете и си купете рокля. 

  Голда,  въпреки петте си раждания, беше запазила фигурата си. Годините я бяха леко позакръглили, толкова, колкото да подчертаят женствеността ѝ. Наближаваше петдесетте, малките бръчици около очите ѝ само добавяха към очарованието и естествената и красота. 

Откри това, което търсеше в един малък бутик-  тъмносиня елегантна рокля, подходяща за бизнес вечеря. Сложи сините обеци от танзанит. Изми и изправи гъстата си черна коса в подходяща прическа. Обувки с невисок ток и подходящ плик имаше – подарък от синовете ѝ  след първата им успешна търговска сделка. 

Тези бизнес партньори бяха нова територия за м-р Хигингс, така че не разбраха, коя беше тя. Познаваше бизнес етикета и подкрепяше своя работодател-  си мислеше след вечерята, когато се прибраха у дома. 

– Искам да ви благодаря, Голда. Бихте ли изпили чаша розе с мен? 

Някак естествено розето преодоля смущението и разми границите, които ги разделяха. На следващата сутрин и той и тя трудно подреждаха мислите и чувствата си. Този път решението го взе тя, ако тази връзка има продължение, тя ще е тяхната тайна. Знаеше колко жесток можеше да бъде светът на богатите и искаше да запазят това чувство само за себе си. Той искаше да ѝ даде света, толкова отдавна не беше обичал, че почти беше забравил това чувство. Но тя не му позволяваше, беше и си остана негова икономка а, последните пет години и медицинска сестра. 

Не беше чула думите на свещеника, но чу буците пръст, които хвърляха, първо г-жа Аманда, а после и синовете му. Придружаваха я три от децата ѝ, които дойдоха щом научиха за смъртта му. Седнаха във втория автомобил, адвокатът я беше помолил след погребението да присъства като свидетел при отварянето на завещанието. Дъщерите ѝ щяха да се погрижат за гостите. Към винарната имаше голям офис, където щеше да бъде отворено завещанието. Около голямата кръгла маса бяха седнали бившата му съпруга и децата им. Нямаше други роднини, брат му беше починал отдавна. Адвокатът зачете с равен глас: „ Дълго време очаквах синовете ми да намерят пътя към мен, исках да им завещая опита и знанията си, уви това не се случи. Затова завещавам цялото си движимо и недвижимо имущество на човека, който беше до мен през последните двадесет години, моята икономка Голда.“

 Думите стигаха бавно до съзнанието ѝ. 

От шока я изведе шумът от разместването на столовете на Аманда и синовете ѝ, които гневно напуснаха офиса на винарната. 

Почувства присъствието му в залата. Шокът я беше отрезвил.