Преди жегите да ни подгонят от улиците, решаваме да се поразходим из Санта Еулария с моя гид, снаха ми. Това разходките по магазини и бутици са си женски удоволствия и ние им се отдаваме с удоволствие. В един от тях продавачката ни чу, че говорим на непознат език и любезно ни попита от къде сме.
Отговорих и , че сме от България. Тя се усмихна широко и на тромав английски ми обясни,че знае от сина си, че е рай. Е, не мога да отрека, че мед се стече по душата ми, стана ми приятно да го чуя. Тази среща даде старт на интересен ден. Продължихме си ние по магазинчета и следващия се оказа двуетажен магазин за почти всичко. От сувенири до дрехи, а ние отделихме време да ги разгледаме. На секцията за сувенири научих доста за Ибиса. Островът се е превърнал в символ на свободата на човешкия дух, който търси творческа изява. Спазването на правилата не е задължително, но стилът е. Изтокът и Западът си правят интересна среща в стил наложил се в света на модата и познат като Ибизан. Характерни за него са естествените материали като лен, памук и коприна, а като цвят доминиращ е белият. Гущерът Саламандър е почти на всеки сувенир. От изобилието на сувенири си избрах два за спомен. Поизморихме се с това пазаруване и снаха ми предложи да хапнем в едно кафе с интересното име’ Как си’ 😊 Сервитьорът е пъргав и бързо ни обслужва, тостади с авокадо и кафе. Питам го от къде е, а той ми казва, че е румънец. Говори отлично английски, което отбелязвам, а той бързо отвръща’ Ние сме източноевропейци и разбира се знаем всички езици’ с балканска гордост. После ми разказва, че е от Букурещ, който аз отбелязвам е реплика на Париж. Това е тема, която го кара да говори с удоволствие, за надписите на улиците, за архитектурата. Тук сме си като в Източна Европа, комунициите са лесни. По съседски ни разказва, че жена му е готвач, а другият сервитьор е от Полша. Докато си хапнем и изпием кафето, слънцето напече и ни принуди да кажем сбогом на момчетата, но и да увековечим срещата с по една снимка. Богдан, така се казва румънеца, държи да се вижда маската му, с надпис ‘Как си?’. Следвайки сенките продължихме до бутик, притежаван от артистична хипарка. Стилът ибизан тук присъства и в облеклото по закачалките, но и в декора. Потапяме се в атмосферата на Ибиса за известно време, а после си тръгваме, защото жегата вече е непоносима. По пътя минаваме покрай малък супермаркет, румънски. Купуваме си румънски домати и краставички.И да, светът днес е едно глобално село, мисля си, но е прекрасно да намериш ако не български, то поне румънски доматки и краставички и да чуеш, че България е рай, въпреки политическите ни недоразумения.
