В осем сутринта Олимп се движи успоредно с автобуса ни. Облаците над заснежената планина рисуват образите на Зевс и Хера седнали на трона си и заобиколени от Посейдон, Хадес, Атина, Арес, Артемида…Гръцката митология оживява, а пътят продължава напред край реки, варовити скали и тунели. Тръгнали сме към Метеора, манастирски комплекс построен върху огромни отвесни скали.

Първата ни спирка е работилницата за икони- Зиндрос, където ни разказват истории за необичайни икони.

Автобусът се катери нагоре към скалните чудеса, станали дом на монаси отшелници, а по- късно и на манастирите, шест от които са достъпни за посетители.

Отгоре светът изглежда малък и обозрим, а величието на природата и човешката вяра необятни.

Колко силна трябва да е билата вярата на тези монаси, построили тези манастири почти под небето и върху тогава недостъпните скални образувания? Ако те са построили тези манастири преди десет века, то тогава има ли граница за възможностите на човешкия дух? С тези въпроси в главата напускаме това уникално място.