Често чувам тук, Ибиса е прекрасна, но Форментера, ах Форментера е Големият диамант в короната на Балеарските острови. Те са Майорка, Минорка, Ибиса и Форментера. И днес поемаме към Форментера. Достъпът е възможен само по море. Местните жители отказват да построят летище, за да опазят природата си. На всеки половин час от Ибиса заминава ферибот.Ние сме с кола, която оставяме в гаража на ферибота и се качваме на палубата. Виждаме старият град с крепоста, пристанището с яхтите и корабите. Слънцето напича,фериботът бавно се поклаща и започва да пори водите.Вътърът разхлажда, а бялата пяна се разстила зад нас. Пристигаме след 30 минути. Вземаме си колата от гаража и поемаме. Пътят минава покрай малки селца с финки, спираме в едно от тях. Малки бели хотели, артистични магазинчета и бутици и тук там някой супермаркет. Целта на пътя ни е фарът. Пристигаме и спираме пред два малки ресторанта с кактусова градина. Зад тях скалиста местност от която се синее море което се слива с хоризонта. Високата отвесна скала малко плаши, но морето привлича. Влизаме в двора на фара. За местни жители от Ибиса и Форментера е безплатно, казва служителят. Билет само за мен, но той реши, че след като съм с двама резденти, аз също заслужавам безплатен достъп.Хладината отвътре е блаженна и ние потъваме в историята на острова и фара, която доста увлекателно е разказана с текст и експонати. Снимките са изключително красиви. Минаваме през няколко зали и се връщаме в средата. Едната от вратите се отваря и ни отвежда на тераса. Гледката е зашеметяваща. Лилавата морска шир изумява погледа ми и спира дъха ми. Ние се захласваме и забравяме за времето, а трябва да тръгваме. Откриваме малък ресторант на панорамен път от който като на длан се вижда остров Ферментера. Тясна ивица суша, заобиколена с море. Поръчваме си бира и каламари. За разядка ни сервират топли хлебчета с чеснов сос и маслини. Хладното злато на бирата бавно се разнася по изтощените ни от жегата тела. Докато хапнем хлебчета и калмарите са на масата. Всичко е вкусно. Храним се бавно и с удоволствие. След това зареждане на батерите продължаваме по панорамния път покрай морето. Цветовете се менят от тъмно лилаво до тюркоаз. Богатството на този остров е неговата природа, диамантите са отблясъците в капките вода, тюркоаз и сапфир са цветовете на морето. Минаваме покрай борови горички, каменни зидове и малки селски къщи, подминаваме солниците и сме на плажа. Водата е кристално чиста и много солена, истинско спасение от жегите. Уморени и натежали от красота и впечатления се връщаме на ферибота. Сядаме отново на палубата с бутилка студена вода, която е като елексир. Фериботът пори вълните в обратна посока, а ние потъваме в красотата на морето. Малка яхта с момичета се доближава и те ни махат с ръце за поздрав, от високоговорителя се лее Дилайла, а ние сме уморени и щастливи. Днес е Успение Богородично, а майка ни се казваше Мария. Днес мисля, че с духа си беше с нас.