След кратка разходка в нашето градче Санта Еулария отново установявам, че във всеки малък градски парк озеленен и оформен има и фонтантани. Те са и място за разхлада в жегите за малки и големи. Реших да се скрия под сянката на едно дърво и поседнах за пет минути,а останах повече от час. Фонтаните разпръскват струята вода нагоре и надолу, от време на време спират за секунди, а четири мокри деца тичат и се смеят залети от вода. Всеки път когато водната струя спре, сядат на земята, и когато полети нагоре те крещят от радост. И всеки път изненада им сякаш за пръв път. Към тях се присъединява мокър татко с бебе в количка. Остави я под струята, но детето в такава близост до струята и в невъзмост да я докосне, изпротестира. Проблемът е, че то не може още да ходи, а иска да е под струята. Но за всеки проблем си има решение, който не може, а иска, ще намери начин. Бащата внимателно постави детето да си лази на земята, но да усеща струята и отмести количката. Вибрациите на детската радост се разпростират и заливат площадчето с изобилие от смях.

Майките на децата ги наблюдават от разстояние се опитват да уловят и запечатат тези мигове с телефоните си. И аз си мисля, че тези мигове трябва да бъдат уловени, защото дори и да се повторят, мъдреците казват, че в една и съща река, никога не тече същата вода.

След като се умориха от емоцията и тичането, подготвените майки ги обличат в сухи дрехи и поемат по пътя си накъдето и да ги води той.

А аз си мисля за фундаменталната истина, че мигът с който наистина разполагаме е сега и само сега и че е уникално неповторим.